Емануил А. Видински – „Споделянето е много важна част от четенето.“

Снимка: Адриана Янкулова
12549090_10153850209419592_3959519878725921865_n
Снимка: Phelia Barouh

Емануил А. Видински е вторият отговорил на нашите въроси. Той е писател, издател, музикант. Дебютира през 2005 година със сборника разкази „Картографии на бягството“ („Стигмати“), следват романът „Места за дишане“ („Алтера“, 2008) и стихосбирката „Par Avion“ („Жанет 45“, 2011). По повод десетата годишнина от издаването на „Картографии на бягството издателство“ ИК „Жанет 45 предлага подборка от най-добрите разкази от този сборник, както и непубликуваните в книга нови разкази на Видински, писани през последните 10 години – „Егон и тишината“. Тя имаше и своята премиера в Стара Загора.

Заедно с поета Петър Чухов през пролетта на 2013 година създават групата Par Avion Band, която изпълнява основно авторски песни. Първият им сингъл се появява през лятото на 2014 г.

Кога започна да четеш?

Късно, някъде около 10 годишен. Помня, че мъчих „Туфо, рижият пират“ на Георги Константинов три лета. Книгата беше чудесна, просто аз рядко се задържах вкъщи.

Любимата ти детска книжка?

Ян Бибиян.

Коя беше първата книга, която те впечатли?

„Капитан Блъд“ на Рафаел Сабатини. Чел съм я поне 4 пъти, за последно преди 4 години.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Често посягам към стиховете на Октавио Пас. Може би те са най-четеното и зачитаното от мен нещо.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, на коя книга би се оприличил?

О, това няма как аз да го зная. Би било интересно по-близките ми какво биха отговорили.
Мога да кажа в кои книги ми се е искало да поживея. Те са доста, но първите, които ми хрумват, са следните: Игра на стъклени перли от Хесе, Ана Каренина от Толстой, Буденброкови и Вълшебната планина от Томас Ман, Гепардът от Лампедуза, Алексис Зорбас от Казандзакис.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Зависи от степента на възбуда. Ако мога да чакам – чакам 🙂

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

Не съм сигурен, че подхождам към книга с очаквания. Имаш очаквания, ако знаеш какво би могъл да очакваш. Но никой не може да ме убеди, че е знаел какво ще му се случи преди да посегне за първи път към Маркес, Борхес или Достоевски.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Има много такива книги. Преди години имах страшни угризения на съвестта ако оставех нещо недочетено, което беше повече от суета, отколкото поради някаква смислена причина. Вече съм значително по-безкомпромисен. Смятам, че не бива да се оставя книга и след това да се дават оценки за нея, ако не си прочел поне половината, а ако тя е много дълга, то поне 100 страници от нея. Има обаче книги, от които и 3 страници не мога да прочета. Просто човек трябва внимателно да се отнася към себе си.

Колко книги си купуваш месечно?

Като имаме предвид, че чета между 30 и 40 годишно, значи средно по около 3 месечно.

Споделяш ли книгите си с приятели?

Разбира се. Споделянето е много важна част от четенето.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Въобще не е това въпросът, според мен. Ще стане, както стане. Светът се развива и съпротивите нямат особен смисъл. Аз чета и електронни книги, чета и хартиени. Както дойде.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Със сигурност първите, които ми усладиха представата да създаваш светове и да ги записваш, са Рафаел Сабатини, Карл Май, Майн Рид и Дюма-баща. Но тези, които изиграха решаваща роля за това да стана писател, са Маркес, Томас Ман, Хесе, Достоевски, Борхес, Казандзакис, Моъм… Доста са. От всеки ред, който те е впечатлил, а често и от тези, за които не допускаш, че са те впечатлили, взимаш по нещо. Собственият стил се оформя от безкрайното попиване на чужди стилове. Колкото по-малко четеш, толкова повече наподобяваш другите. Тоест: повече четене = повече себе си.