„ Дигитализацията е бъдещето. Хартиените книги някой ден ще са екстравагантен лукс.”

Николай Пеев е активно практикуващ юрист. Неговият дебютен роман „Денят на инвикта“ покори много читателски сърца и възвърна интереса към родната фантастика.

Кога започна да четеш?

Интересен въпрос, истината е, че не мога да определя точен момент или година. Бил съм доста малък, защото първите ми спомени са с приказките на Братя Грим, Старогръцките митове и легенди, Народни приказки. Когато си дете, нещата, които те грабват в една книга, обикновено са две – непонятното заглавие и шарените/странни корици.

Любимата ти детска книжка?

Трябва да е една от гореизброените, защото след тях много бързо преминах към фантастика и фентъзи.

Коя беше първата книга, която те впечатли?

Спомням си, че имаше едни страхотни илюстрирани енциклопедии за света, имаше и други с динозаври. Бях много ентусиазиран от мисълта, че на Земята са живели толкова големи същества.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Вероятно всяка книга, по която работя (смее се). Историите са главата ми ден и нощ.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

С книгите, които пиша, предполагам. Авторът винаги остава в тях част от себе си.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Превръща се в извор на знания, от който човек е изключително приятно да пие и да му се наслаждава. Различно е, зависи от свободното време и от типа литература.

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания?

„Марсианецът“ на Анди Уиър. Нямах представа, какво да очаквам. Не исках да гледам и филма с Мат Деймън. Идеята за оцелелия на Червената планета беше интригуваща, оказа се страхотна книга.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Разбира се. Всеки от нас има поне една греда в библиотеката, която без да иска е нацелил (си е купил). Моята се казва „Четиримата конници на апокалипсиса“ на Висенте Бласко Ибанес. Подведох се по заглавието, корицата и анотацията… книгата трябваше да се казва Четиримата конници на експозицията.

Колко книги си купуваш месечно?

Средно – между 2 и 5.

Споделяш ли книгите си с приятели?

Винаги, дори сега това ме подсеща – Иво, ако четеш това интервю, минаха 15 години откакто ти дадох „Луната на паяка“… може да ми я върнеш вече.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Вярвам, че ще я замести. Живеем в интересни времена на промяна. Дигитализацията е бъдещето. Хартиените книги някой ден ще са екстравагантен лукс.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Срещата ми с Дан Симънс като писател беше крайъгълен камък. Той е прекрасен разказвач и човек с безгранично въображение. В дебютната ми книга „Денят на инвикта“ съм ползвал някои от неговите похвати при писането.

Твоето пожелание към четящите хора?

Да споделят с близките и приятелите си книгите, които четат. Да подкрепят и българските автори. Всичко, което пишем, го правим за вас… четящите хора.