„Мили млади автори, недейте да пестите от редактор и коректор.”

Снежана Ташева е физик, авторка
на фантастични разкази. Участник в Човешката библиотека и творческите ѝ работилници. Хоноруван преподавател по физика в ТУ София. Тя е автор на романа „Групата от ада”, а също и съавтор на книгата-игра „Ной”.

Кога започна да четеш?
Бях голям инат в това отношение. Баба ми ме научи насила да чета на четиригодишна възраст, но доброволно не пипнах книга до трети-четвърти клас. Тогава излязоха на мода детските романи с жълтите корици и моите приятелки ги четяха, та започнах и аз.

Любимата ти детска книжка?
„Пипи Дългото Чорапче“ и „Туфо Рижия Пират“ от тези, които съм чела сама. „Хобитът“ също ми харесваше като дете, но нея ми я четеше баща ми за лека нощ. Четеше ми и приключенията на пилота Пиркс, а после и дневниците на Ийон Тихи. Убеждавахме баба да чете „Таратунчо-барабунчо“ (много симпатична детска книжка), „Патиланско царство“ и белите приказки на Пушкин. Останалата част от детската литература, на която съм попадала, като цяло не ми е харесвала. Включително детските книжки, които четяхме с приятелките ми – те бяха лигавки и очевидно морализаторски. Четяхме ги, защото такава беше модата, но не можах да харесам почти нищо в дългосрочен план. Имаше тук-таме хубави пасажи, идеи и персонажи, но като цяло – не. Най-трудно се преборих със „Сърце“ – то дори не е роман, а сборник с морализаторски разкази.

Коя беше първата книга, която те впечатли?
Сигурно е била „Пипи“. Това е една от първите книжки, с които децата се сблъскват. Като си спомням какви неща вършеше Пипи – спане с крака на възглавницата, катерене по високи стълби, смесване на много лекарства в едно шишенце; нашите сигурно щяха да ме ошамарят, ако бях пробвала и 1/3 от тях. Но бяхме послушни деца, не пробвахме. Цяло чудо е, че баща ми ни я четеше по негово собствено желание.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?
На масата си имам много книги, някои от тях препрочитам често. Най-много съм препрочитала Хайнлайн, след него Лем. Не е точно определена книга, а по-скоро поредици – за Лазарус Лонг (времева линия №2), Едем-Соларис-Непобедимия, дневниците на Ийон Тихи и други. И двамата, въпреки че пишат фантастика, могат да научат човек как да понася по-лесно живота и да се смее повече, а също така как да бъде човек.
Когато бях студентка, прочетох няколко пъти „Златния телец“. Трябваше ми разтоварващо четиво заради ученето. Хари Потър също съм чела сигурно два пъти, но не ми е толкова любим. Четох го от користни съображения, исках да напиша фенфикшън по света на Хари Потър, за това какво ще стане ако преподавателите спасят света, докато подопечните им са заети да си пишат домашните, което е единственото им задължение на тази възраст.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?
В момента точно, „Луната е наставница сурова“. Това е книга на тема как се вдига революция и какво да правим след това. Не съм още на идеята за световна революция, само една малка, лична. Извън кръга на шегата, книгата показва как някой с по-малки възможности може да се справи с друг, който има повече, така че да бъде оставен на мира, което намирам за полезно.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?
Когато ми хареса, имам навика да се увличам. Не чак на един дъх, но за няколко дни мога да приключа с книга, която не е дебело фентъзи. По принцип не обичам дебели фентъзита, де. Затова съм написала тънко фентъзи. 🙂

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания?
Сигурно са много, но не помня.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?
Откакто пиша ревюта за сай-фай.бг, отвреме-навреме ми се падат недодялани книги от български автори. Хубава корица, обещаваща анотация (или пък пълна с правописни грешки), а вътре – леш. Мили млади автори, недейте да пестите от редактор и коректор. Това, че се самоиздавате, не значи че трябва да отпечатате недоработен текст. Това, че големите издателства го правят, не ви извинява. В крайна сметка, всички се борим за читатели. Е, как да ви чета, когато всяка недомислица или правописна грешка ме спъва?
От по-древни времена, когато имахме задължителна литература, много често не си дочитах книгите (Mea Culpa). Най-много пъти съм започвала и зарязвала Незнайко и Ян Бибиян. Сериозно, какво интересно има в тия книги, че ги дават на деца? От друга страна, сега, когато няма опрян пистолет в челото ми, може и да ги харесам, но не съм опитвала. 🙂

Колко книги си купуваш месечно?
Малко, наистина. Купувам си от панаира на книгата, нали вися там всеки път с книгите-игри (обикновено щандът е на най-забутаното място). Но като цяло пиратствам доста (не ме е срам), свалям от онлайн библиотеки и си разменям с приятели. Понякога купувам книги на млади български автори или пък на някой любим автор, ако искам да ги имам. Но библиотеката се пълни и откакто имам четец и карта за градски транспорт, предпочитам да чета на него. Купувам доста хартиени книги и за подарък.

Споделяш ли книгите си с приятели?
Да, защо не? Стига да не ми ги задържат по 4 години (имаше един случай, но младежът я върна) и да не ми ги връщат повредени (мисля, че това рядко се е случвало). Аз също съм забравяла да върна книги, включително на хора, с които сме си загубили контактите, та ако някой се присети, че му държа книга, да свирка. Един път повредих книга, но купих на приятелката ми друга. Веднъж ми загубиха рядка книга и още ме е яд. Още повече ме е яд на оправданието „Ми, аз ти я върнах“. Ми не, не е. Най-вероятно е затрита някъде.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?
Доста вероятно. Сега сме в епохата, в която дигиталното на всяка цена се стреми да убие хартиеното и живото. Но може би ще дойде ден, в който физическото ще отвърне на удара. Та не отписвайте още хартиената книга. 🙂

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?
Когато започнах да чета фантастика, исках да пиша като Хайнлайн и Лем. Предполагам, странна комбинация, тъй като двамата трудно са се понасяли. Също така исках да пиша хумористично като Илф и Петров. Наскоро ми казаха, че това да приличам на Хайнлайн съм го докарала (последвано от пояснението „Мразя Хайнлайн“).

Твоето пожелание към четящите хора?

Ами, да четат. Хубави книги, за да им е приятно и отвреме-навреме лоши, за да има с какво да сравняват.