Премиера на „Седем. Стихотворения с биографии“ на Мирела Иванова

СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора“
ИК „Хермес“
и Къща музей „Гео Милев“ Стара Загора
ви канят на Премиерата на „Седем. Стихотворение с бииографии“ на Мирела Иванова, която ще се състои на 15.10.2018 г. от 18:00 часа в Къща-музей „Гео Милев“

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЕТЕСАТА

След години на успешни експерименти и ярки пътувания в различни жанрове Мирела Иванова се завръща в поезията с книгата си „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“.

Последователна в пътя си, който започва още от списание „Родна реч“ през 1977 година, авторка на разпознаваеми поетични книги като „Каменни криле“, „Самотна игра“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Еклектики“ и „Любовите ни“, Мирела Иванова продължава да ни стъписва с трагическата си страст и неистовост да отстоява високото пространство на Словото и едновременно да го превръща в игра, да сдвоява силата и уязвимостта в единен и озарен, автентичен и разтърсващ свят.

„СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ е безупречно обмислена и изградена поетична книга – от многоказващата символика на библейското число в заглавието до епиграфите на Пейо Яворов и Николай Лилиев, под чиито трепетни арки преминават и се подреждат стихотворенията и седемте кратки поеми с дълги заглавия. Книга, която ни възвръща усещането за свобода, смайва ни с дълбините на лаконизма, поглъща ни със словесните си въртопи и ни преобразява в храбри деца на въображението, в мислещи тръстики, в милостиви стоици.

Неслучайно името на Мирела Иванова е запазен знак в модерната българска и европейска поезия.

ОТЗИВИ

В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие – със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията й наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век.

Доц. д-р Пламен Дойнов, „Литературен вестник“

Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора на едно голямо дете, което разговаря безмилостно със себе си. Поетеса, която е истинско откритие!

Бенедикт Еренц, „Ди Цайт“