„Животът е твърде кратък, за да се лишаваме от удоволствията, с които сме свикнали.”

Николай Илчевски е роден в едно планинско селце между Чепеларе и Широка лъка – Върбово. Потомъкът на стар род от зидари и скотовъдци и досега е влюбен в това каменно поселение – в което човешката душевност и изобретателност създават красива и сурова симфония между човека и природата.

 Писателят, който строи в свободното си време. Момчето на Минкин Стефо, внукът на зидаря Кольо Илчевски от Върбово, прави пробив в журналистиката. Освен като известен автор в страната е познат в Пловдив и като дългогодишен главен редактор и мениджър на медии, в които участва и като съсобственик. Някои отнай-известните му книги са: 10 приказки които разтърсиха света 1992, Ръководство за половозрели безделници 1994. 2005, 500 патагонизма 1998, Теория и критика на онанизма, Записки от селската кръчма 2018

 Кога започна да четеш?

На 6 години. Тогава такива бяха времената.  Малцина в средата на миналия век допускаха, че децата могат да се научат да четат по-рано от училище.  Със същото закъснение  започнах да работя и с компютър – на 34 години за първи път създадох електронен документ. Тогава влязоха компютрите масово в България за граждански цели. На  38 години чак  се сдобих спървия си мобилен телефон и бях един от първите с подобно устройство в Пловдив. През януари 1996 г. По същото време в града нямаше официално цифров мобилен оператор. Мтел  имаха  експериментални опити само. Сигналът се губеше на 3 км от центъра.

Любимата ти детска книжка?

Някакви  приказки на Братя Грим – твърди корици,  странен голям формат, некадърни черни илюстрации в стил по-късната  Бузлуджа. Кориците бяха от много твърда каширана мукава, което помогна страниците да паднат още след 10 години (при сестра ми) без кориците да са мръднали.

Коя беше първата книга, която те впечатли?

Моята „Десет приказки, които разтърсиха света“  Беше първата ми. Написах я на 34 г. и трудно повярвах, че това се случва. Тиражът от 1000 копия се продаде за едно лято и не ми остана нито един екземпляр. Така че, ако я видя някъде би ме впечатлила не по-малко от тогава.

От други автори – „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Библията

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

„Армиите на нощта“ на Норман Мейлър или „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Не мога да реша  коя. И с двете.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

На един дъх. Но не я изгълтвам. Все пак съм мъж. По-скоро я разпердушинвам с многократно връщане на впечатляващи пасажи.  Понякога я сграбчвам и не я пускам, докато не я свърша!  А други пъти – редовно всяка нощ.

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

„Изповядвам, че живях“ на Пабло Неруга. Понеже беше „Партиздат“ си мислех, че е нещо като „Повеля на дълга“ на Цола Драгойчева. Но се оказа страстна изповед с много невръзващ се с рамките на партния печат реализъм и разкрепостен секс. Който не вярва, да я потърси  и прочете!

 Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Десетки, да не кажа стотици. Гледаш – книга със страхотна подвързия, обещаваща корична илюстрация, ефектен предговор. Като жена докарана на прием. И като я зачетеш…, леле…! Проклинаш мига в който си я пожелал.

Колко книги си купуваш месечно?

Много по-малко отколкото продавам. Да кажем 4-6

Споделяш ли книгите си с приятели?

Аз съм модерен  и разкрепостен човек. Днес хората практикуват суинг, та аз за една размяна на книги ли да се дърпам …?!

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Не само вярвам, но и съм убеден. За мое най-голямо съжаление. Мога да го докажа, както се доказва теорема. Все едно да ме питате дали  бензиновата ера ще свърши. Разбира се, че ще свърши. Хората вече летят на батерии.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Стайнбек, СтъдсТъркъл, Норман Мейлър,  Хайтов… Всички те, без последния твърдят, че са се вдъхновявали в писането пък от Достоевски.

Твоето пожелание към четящите хора?

Да продължават. Животът е твърде кратък, за да се лишаваме от удоволствията, с които сме свикнали.  И да търсят, разбира се, моите заглавия.