Важното е, дори това вдишване да е последното за теб, да му се насладиш и отдадеш. И да задържиш звезди още миг…

Силна, разтърсваща, задъхваща… Това са определенията, които мога да дам за нея. Любов, забранена, „неправилана”, но случваща се. Защото това е любовта, защото тя не може и не бива да бъде контролирана или базирана на стериотипи. Защото не можеш да избягаш от нея, дори когато се осланяш на ясни правила и догми.
Книгата ни сблъсква със смъртта като неизбеждност и с това как се борим за последната молекула кислород. Как да спасим себе си и човека, когото обичаме? И как да я приемем, когато разберем, че не можем да избягаме от нея (и може би да разберем, че от много неща не можем да избягаме, но в природата ни е да се опитваме и това всъщност ни прави това, което сме – човеци).
Замислих се и как догмите, правилата и стериотипите ни заливат, но най-вече, как те са в нашите глави и сърца. Как самите ние се ограничаваме, за да можем да се впишем в социума или за да можем по-лесно да си обясним живота. А той, животът, трябва просто да се живее, дори когато това е почти невъзможно…Дори когато въздухът, останал в гърдите ти, е последния. Но важното е, дори това вдишване да е последното за теб, да му се насладиш и отдадеш. И да задържиш звезди още миг…