„Без книгите стените са голи, а домът – празен.“

IMG_82741Симеон Аспарухов е роден на 31.05.1977 г в гр. София. Завършва средното си образование в 145 СОУ „Симеон Радев“, езикова паралелка – английски език. Изучавал е психология във Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“, както и маркетинг в „ Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг ”. По-късно се квалифицира като данъчен и митнически посредник в „Национален център за професионално обучение” в системата на „Българската Търговско-промишлена палата”. С това се занимава и до днес.
В момента изучава испански език. Владее английски и малко руски език. В свободното си време пише кратки хумористични разкази, поезия, занимава се с фотография, рисува на стъкло и поддържа свой музикален блог с колекции от любима музика в https://www.mixcloud.com/hadzismion/
Можете да откриете част от творчеството му във фейсбук страницата Разхвърлян Ум,в блога за поезия http://hadjismion.blogspot.bg/, както и на страниците на онлайн списанията Manu propria, Е-същност, Нова Асоциална Поезия и Нова социална поезия.
Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане” (изд. „Фабрика за книги“) и излезе от печат в началото на юли 2017.

Кога започна да четеш?

Още преди да започна училище. У дома притежавахме голяма библиотека и родителите ми много ме насърчаваха от съвсем малък да чета и да им разказвам какво съм разбрал, какво е мнението ми за историята, какви усещания е събудила в мен. Обсъждахме книгите, говорехме много за фантазията и как четенето всъщност е пътуване във времето и пространството. Че четейки, можеш да бъдеш навсякъде и да преживяваш всевъзможни ситуации. Четенето за мен си остана приключение и до днес.

Любимата ти детска книжка?

Категорично любимата детска книжка не е една. Български приказки, индийски, японски, руски, морски, арабски. „Макс и Мориц“ от Вилхелм Буш, всички истории от Астрид Линдгрен, „Мери Попинс“ от Памела Травърс, „Приказка без край“ от Михаел Енде. Много са. За жалост малкият принц се появи в живота ми, когато вече бях голям…

Коя беше първата книга, която те впечатли?

Извинявай, но не мога да дам само една книга за пример. Сещам се поне за десет, но ще ти споделя три, които действително ми повлияха много и мислех дълго за тях, след като ги прочетох: Древногръцки легенди и митове, „Дейвид Копърфийлд“ от Чарлз Дикенс и „Без дом“ от Хектор Мало.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Рядко препрочитам книги, защото има толкова много още, че един живот не би могъл да ми стигне само за това. Сещам се за следните, които съм чел повече от два пъти и бих могъл да ги прочета още поне два. Те са „Парфюмът“ от Патрик Зюскинд, „Дългата разходка“ от Стивън Кинг, „Монахинята“ от Дени Дидро, „Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков и, разбира се „Малкият принц“ на Екзюпери.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

Аз съм Том Сойер, не – Хъкълбери Фин съм. Не знам, ще ми се да съм и двамата. Със сигурност съм едно голямо момче завинаги. И това ми харесва.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Тичам през страниците и забравям за живота, който тече покрай мен. А когато книгата наближи края си, започвам да се ядосвам, че свършва и забавям темпото, за да остана възможно по-дълго в нея. Понякога след прочит на книга, която ме е накарала да се откъсна от всичко друго, се чувствам изстискан, празен, тъжен. С усещането, че никога няма да прочета друга, толкова хубава книга…

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания?

Последната такава е „Шантарам“ от Грегъри Робъртс, която все още чета. Изключителни описания, дотолкова впечатляващи, че се чувствам като част от повествованието и сякаш виждам всичко там оттук, сякаш съм в книгата.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Доста книги не съм дочел, често пъти заглавия, които се спрягат масово и може би очакванията ми за тях са били и по-големи.

Колко книги си купуваш месечно?

Честно казано, не са малко – средно между 5 и 10 книги в месеца. Личната ми библиотека е изцяло набавена от мен и ме илюстрира като променящ се човек през годините, предпочитанията ми, залитанията ми, загубванията и откритията ми. Не мога да си представя дневната си без библиотека. Без книгите стените са голи, а домът – празен.

Споделяш ли книгите си с приятели?

Да, разбира се. Винаги когато съм силно впечатлен от книга, много искам тя да стигне до повече хора. А ако и тях впечатли, се чувствам така удовлетворен, все едно аз съм неин автор.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Не. В никакъв случай. Не и сега. Много поколения трябва да си отидем от Земята, за да има шанс това да се случи. А докато възпитаваме децата в любов към книгата, такава каквато ние я харесваме, тя ще продължи да живее и да ни надживява.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Не се сещам за писатели, които да са ме вдъхновили да пиша. Никога не съм си казвал: „Ех, един ден искам и аз да мога да пиша така…“ Изпитвам уважение и респект към авторите, които харесвам, възхищавам се на майсторството им в поднасянето на историята чрез текст. Но със сигурност са ме вдъхновили да обичам живота. Дали са ми образец как да живея, обичайки. Ще призная нещо. Двама са писателите, които ме научиха да се смея, когато ми е тъжно и да плача от радост. Те са Удхаус и О.Хенри.

Твоето пожелание към четящите хора?

Пожелавам на хората, които НЕ четат, да се опитат да започнат да го правят. Защото това е най-прекрасният полет на мисълта, начин да избягаш от текущи проблеми или просто да осъзнаеш, че всички от тях са разрешими. Четенето на книги е богатство за духа, за въображението, за израстването на личността. Книгата е магия, за изживяването на която е нужен само един човек – ти.