Чуден втори ден от септември в Йоаким Груево

9

Топлото септемврийско слънце ни очакваше в Йоаким Груево в утрото на нашата читалня. Завивате покрай самолета вдясно и сте на точното място. Нетърпеливо се разходихме из парка от вековни липи и кестени, с добре обгрижвани градинки и паметник на Иван Даев, над който е разперил крилете си стар военен самолет. Изтрих от мислите си думата „военен“ и го заместих със спомена за самолета на Екзюпери в Тунис, за който местните разказват, че е онзи, намереният в пустинята.

Нели и Мария, нащите любезни домакини, ни разведоха из сградата на читалището. Театрална зала, стая за четене, библиотека, зала за танци, галерия с портретите на българските царе и друга с детски рисунки, и всичко това боядисано, подредено и украсено с вкус към красивото от вълшебните ръце на двете дами. Бяхме напълно спокойни, че в Йоаким Груево растат щастливи деца, обгрижвани с любов като цветята в парка.

Там, под сянката на дърветата, избрахме нашето място за четене. Разлистихме накратко купчинката книжки, която остава за библиотеката на читалището. А после дълго четохме и си говорихме за „Къщата на улица Манго“. Къде се чувстваме у дома, доколко името ни определя, с какви имена ни наричат останалите? Философствахме още и по темите за различните хора, за приятелството, за хората, напуснали родината си. И колко е важно да бъдем себе си, за да ни харесват останалите. Оказа се, че децата на Йоаким Груево наистина са щастливи в къщата, с приятелите и на мястото, където живеят. Прочетохме им предложението на издателство Лист да напишат своя история по подобие на разказаните от Сандра Сиснерос, като най-добрата от тях ще получи за награда книгата й. Но тъй като писането на истории си е бавно и отговорно занимание, изискващо време за наблюдение и обмисляне, го оставихме за вкъщи като работа по желание. В парка децата си избраха да излеят впечатления в рисунки. Ваня ни нарисува детайлно стаята си отвътре. Ваня мечтае да стане художничка и ще стане един ден. Максим – прекрасна къща, с прави линии и чисти цветове, с мансарда и кръгло прозорче, откъде да вижда „дървета, и още дървета, и много небе“. Малката Дарена – къща с небе отвътре и ярки цветни петна за стаи. Докато рисуваха, четохме още откъси от книжката на Сиснерос, а листата и пеперудите танцуваха щастливо над нас от красотата на метафорите. Чуден втори ден от септември ни се случи!

С книжки за награди, хубави пожелания и обещания за нови срещи се разделихме с деца и възрастни в Йоаким Груево. Благодарим ви, Нели и Мария! До нови срещи!

Събитието се осъществява с подкрепата на Райфайзенбанк България ЕАД и кампанията „Избери, за да помогнеш”Национален център за книгата – НДК и с медийната подкрепа на сайта Аз чета.