Има ли по-рано от сега?

19357823_1548710148495496_1573349_n

Препълнено беше „Нашето място“ за срещата с Ралица Генчева. Толкова много млади хора, с говорещи лица, някои дошли от други градове, за да присъстват. „Имам какво да ти разкажа“ им казва Ралица и те й вярват. И макар, че

любовта няма лице,
нито цена,
трябва й само посока
и да тръгне отнякъде –

отвътре навън,

този път е дошла с лицето на Ралица. Смееща се, искрена, обичаща. Разказва ни истините за пътя на любовта. За трудните отклонения, в които се задъхваш, обсебен от дълбините, заровен в мълчания; когато получаваш най-добрите уроци. За плахите стъпки на завръщането към тебе, в които си припомняш умението да се обичаш такъв, какъвто си. Тогава се връща светлината и всичко се случва лесно да ти подскаже, че си поел по краткия път на любовта.

All the way

Защото той
така ме харесва –
от усмивката
до сърцето.

Защото всички така я харесваме, я слушахме дълго. Едно от най-добрите събеседвания на Олга Клисурова, в които и тя, и повечето слушатели намериха по особен начин себе си. „Каза това, което и аз искам да споделя, ако можех…“ ми довериха няколко души след срещата. В това е силата на поезията и смисълът на срещите с писатели. Дълга беше опашката за автографи, още по-дълги разговорите с нея на четири очи, защото Ралица има какво да ни каже и го прави на разбираем за всички ни език.

Ще завърша с едно стихотворение, което няма да откриете в стихосбирката й „Има ли по-рано от сега?“, освен ако не се вгледате в страницата на съдържанието:

Пролетта не донесе цветя
Болката не донесе любов
Но си струваше
Теб ли чаках?
Или себе си?
Благодаря

Благодарим на Ралица, че ни разказа как всичко е Любов…