„Книгите са, за да бъдат четени.”

14713687_1020621461398542_5843531264617342552_n

17125170_1513415348698766_1263515047_nЕлена Павлова е носител на много награди през последните 30 години, като за най-любими посочва тези от конкурсите на сп. „Върколак“; за книга-игра на годината на МЕГА за „Дракони, напред!“ и на изд. „Аргус“ (за „Номад: Самият Пъкъл“ и „Светлият боец“). През 2004 г. е избрана от научно-фантастичната общност за „Най-добър български писател“ и представител на България за „Еврокон“. Позната е също като една от „големите“ в българската вълна книги-игри под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд, отделно има издадени 8 книги (включително фентъзи-приказки по опери на Вагнер) и множество публикации в различни сборници за фентъзи, фантастика и хорър. „Две луни“ е първият й сборник с разкази и обхваща най-доброто от периода 1996–2016 г.

 Кога започна да четеш?

Не съм „започвала“ :), книжките и четенето (от мама, баба, дядо…) са част от битието ми, откакто се помня. Толкова бях запалена, че имитирах възрастните – прелиствах книжки и „четях“ от тях, още преди да знам буквите. После… се стигна до един момент, в който започнах да се зачитам в поредната страница, която се преструвах че чета. Много вредно беше за полета на мисълта ми :), не че спрях да си измислям всякакви щури истории, само защото започнах да разбирам написаното пред очите си. Най-първата книга, в която наистина съм прочела нещо, беше много дебела, с приказки, на руски… Много я обичах: страниците бяха от такава една, хем тънка, хем жилава хартия и не се мачкаха.

 Любимата ти детска книжка?

„Роня, дъщерята на разбойника“ на Астрид Линдгрен. А може би „Братята с лъвски сърца“ ми е по-мила? Буквално мога да ги  цитирам наизуст – ако броим това за признак на неимоверна любимост.

Добре де, всъщност са много и редовно са се променяли с времето и настроенията ми. В момента на челно място е „Кукувича песен“ на Франсис Хардинг. Скоро у нас ще излезе друга нейна книжка, също много любима: „Дървото на лъжите“. За мен това е една наистина съвременна детска писателка и пример как се създават разкошни детски книги.

 Коя беше първата книга, която те впечатли?

Аз съм си твърд (по)читател на научната фантастика, с леки забежки встрани, така че, естествено, първата ми „изцяло“ прочетена книга е фантастика („Гробищен свят“ на Клифърд Саймък) и онази, която е оставила най-неизгладимо впечатление в мен също е фантастика: „Враг мой“ на Бари Лонгиър. Спокойно може да се каже, че „Лявата ръка на мрака“ на Урсула Ле Гуин и въпросната красота на име „Враг мой“ са ме формирали и като читател, и като човек.

 Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Ако под „настолна“ се има предвид книга, която постоянно препрочитам – това е „Нощна стража“ на Тери Пратчет. Като цяло често и редовно препрочитам всичко на Пратчет; другата ми най-любима негова книга е „Страта“. „Настолни“ са ми и книги на Стивън Кинг, особено „Сърца в Атлантида“, но Пратчет… е номер едно.

Не, не е защото показва как може с лекота да се вплете научна фантастика в откровено фентъзи :), макар че „Нощна стража“ е по-добре измислено и осъществено пътуване във времето, отколкото практически всички „тайм-лууп“ произведения, които съм чела. А защото е настолен учебник по човечност.

Наскоро се натъкнах и на друга една, съвсем прясна фантастика, която също си струва превръщането в такъв учебник: „Дългият път към една малка, ядосана планета“ на БекиЧеймбърс.

 Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличила?

Ха сега де :) Може би със „Слепоглед“ на Питър Уотс. Или с „Невромантик“ на Уилям Гибсън.

 Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Чета много бързо – 100-150 стр. на час – и никога не съм разбирала възможността да „четеш бавно“. Още по-малко: да поглъщаш една наистина хубава книга на малки части, дори ако не искаш да свършва. Напротив, ангелите са ми слаби :), натъкна ли се на нещо добро, изяждам го с кориците; мога да не спя, да не ям, да зарежа важни задължения, но ще изчета книгата на един дъх.

От друга страна, имам късмета работата ми да позволява и да се насладя полека на някои книги: когато превеждаш, можеш да „гътнеш“ само определен брой страници на ден и не повече :), пък и препрочиташ една и съща книга по няколко пъти. А когато имаш възможност да избираш какво да превеждаш и да се занимаваш основно с хубави книги… имаш и възможност да си доставиш върховното удоволствие на малки дози.

 Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания?

Най-скоро: споменатата по-горе книга на БекиЧеймбърс. От доста време й точех зъби, но… така де, дебела книга за непретенциозно щуране насам-натам из космоса? Такива с лопата да ги ринеш… А се оказа размазваща, пълна с разкошни прозрения, затъкнати мимоходом из непретенциозното щуране :).

Също и „Библиотеката на Въглен връх“. Подхванах я преди време, просто защото заглавието ми прозвуча интересно. С нищо не предвещаваше колко е изумителна! И някъде към средата вече седях с ей-такива ококорени очи и провиснало чене, и се питах: „Така ли се е чувствал онзи, който е открил за първи път Нийл Геймън?“ – беше като да видиш съвършено нов континент на картата!

 Има ли книга, която не си успяла да дочетеш?

Срещат се и такива. Зарязвам ги, ако са скучни, клиширани, зле написани… Сравнително наскоро ми се случи да зарежа една зле редактирана книга на български автор. Сигурно е хубава, убедена съм, но, човече, ако текстът е изсипан на страницата без никаква пресявка, без даже размисъл как да се направи по-четивен… аз съм дотук. Редакторът е толкова важна част от една книга: той е практически съавтор на автора и е човекът, способен да превърне обикновената книга в шедьовър. Да си мислиш, че ти си най-великият на света и редактор не ти трябва, а още по-зле – че редакторът струва скъпо и няма смисъл да се охарчваш за услугите му…

Не, че наличието на редактор е гаранция за хубава книга, разбира се. Последната, която изобщо не дочетох – прелистих по диагонал, колкото да съм сигурна, че не изпускам случайно рязко подобряваща се по-нататък история – ми беше дадена за оценка за издаване и е книга, продадена на 20 езика още „на зелено“. С много, много привлекателно резюме и страхотна на пръв поглед история. Самият факт, че толкова издателства по света са я купили, подсказва каква част от книгите реално се купуват само по резюме. Защото тази беше… ужасна. Пълна с лишено от смисъл насилие, писана без мисъл за читателя, без ясна представа за света, в който се случва действието… Какъв е смисълът да довършваш такава книга? Та във всеки възможен момент те чакат още стотици и все някои от тях ще са по-добри, ще са направо шедьоври!

Колко книги си купуваш месечно?

Сложен въпрос: признавам доброволно, че съм книжен пират и гледам да си свалям „безплатно“ книги на четеца; чета предимно на английски. Купувам на български само наши, родни автори – и преводни книги, които съм харесала много и считам за редно да подкрепя издателя им. Защото…

Лесно е да свалиш електронна книга и да я откраднеш – човек даже не го чувства като кражба, пък и, сега, някакви си там десет-петнайсет лева или долара… голямата загуба за издателя, нали? Да, но изобщо не е така: за да се появи у нас една книга, за нея издателството е платило права (често пъти безумна сума, понеже на никой на Запад не му пука колко ни е малка държавата и колко е свит пазарът); самият превод възлиза на значителна сума; оформление, печат, разпространение… и вложението възлиза на 10-15 ХИЛЯДИ лева, че и повече. Издателството, съвсем естествено, се надява да си върне тази сума и да изкара някой лев, за да плати заплати. Ако успее да излезе на нула, ще разполага с оборотна сума да повтори процеса с друга книга. Ако е на загуба… Издателят не само няма да намери в хладилника си черен хайвер да си сложи на филията, но и филия няма да му остане.

Аз лично на този принцип си купувам хартиените книги. Различно е в различните месеци – по една-две си позволявам редовно; понякога се събират и месеци с по пет-шест, а какво става по панаири и намаления да не говорим.

 Споделяш ли книгите си с приятели?

Да – редовно имам доста книги в оборот. Но пък и по принцип не пазя у нас много книги – хартиените за мен вървят в графа „благотворителност“; заедно с левчето, което давам за бездомните животни и болните деца – когато посъбера повечко книги у нас, отиват в библиотеката. Книгите са, за да бъдат четени.

 Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Трудно е да се каже :), светът се променя и се променя все по-бързо – от петнайсетина-двайсет години вече все по-стабилно нагазваме в морето на осъществяващата се научна фантастика и наближаваме остров Сингулярност. Лично според мен е по-вероятно виртуалната реалност да „убие“ хартиената книга, а не електронният четец – стигне ли се до технологии за съпреживяване, които дават възможност да гледаш през очите на героя, да чувстваш каквото чувства той (или тя) и да преживяваш онова, което преживява… и още повече, когато генерирането на подобен „филм“ стане евтино, колкото издаването на книга… тогава светът ще бъде тотално различен.

А може би е реално да се стигне до прехвърляне на текст без междинен носител? Директно да се налива файловият формат в мозъка, който да го „чете“ и обработва без посредничеството на екран? Това какъв вид книга ще бъде?

Шегата настрана, светът наистина много се променя: само допреди десетина години самопубликуването беше писателско самоубийство; днес все повече популярност набират книгите, които излизат не през издателство, а са платени и „поднесени“ на читателя директно от автора и повечето такива се разпространяват извън книжарниците – благодарение на социалните мрежи. Това също е вид бъдеще за оцеляването на книгата, хартиена или електронна, както и за достигане на повече книги до публиката, при това по все по-привичен начин.

За мен например най-добрата българска книга, която съм чела през 2016 г.,  е именно такава самопубликация – „Трубадур“ на Стефан Стефанов, #10 от колекция „Дракус“ на „Гаяна“. Няма да я намерите по книжарниците, но е страхотна.

 Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Обичайната стара гвардия: Саймък, Азимов, Шекли, Ле Гуин; Беляев, Ефремов, КрапивинJ; Дилов, Бобев, Хаим Оливър, Любомир Николов. И Кинг, разбира се, къде без Стивън Кинг. Помня колко потресена ме остави „Живата факла“ (а съм я чела наистина малка).

Твоето пожелание към четящите хора?

Четете. Четете всякакви книги: хубави, лоши, научнопопулярни, любовни, фантастика, хорър… Всяка книга е врата към света и нито една не трябва да остане затворена, ако искаме да го видим в пълнота.

И: четете български автори!Българите са една от много малкото нации по света, които не ценят „своето“ и са твърдо убедени, че нашето гардже отстъпва по качество на западната сврака. А това образува безумен магически кръг, в който издателствата не искат да рискуват и да залагат на родното, съответно то не намира достатъчно пазар… и издателствата рискуват още по-малко. За сравнение – във Финландия например е точно обратното; на държавно ниво активно се стимулира издаването на финландска литература не само „у дома“, но и навън по света, и съществуват дори стипендии за автори, които им дават възможност да се занимават спокойно с писане! Ясно е, че у нас няма шанс да доживеем нещо такова в обозримо бъдеще, но… не завъртете колелото. Покажете на любимото си издателство, че има смисъл да издава наши автори. Пък и на самоиздаващите се писатели – че ви е грижа за труда им.

Обещавам, че ако поемете риска и не прескочите българската книга, и тя няма да ви прескочи.