Никола за „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

Героите са малки, градски врабчета, които като хората си имат свой живот и свои желания. Авторът разкрива интересни истории и любопитни случки за техния труд и всекидневни проблеми.

В „Ние, врабчетата“ Радичков разказва от името на врабчето Джифф. Той е сладкодумен, с добро сърце и голям шегаджия. Джифф геройски разчупва яйцето си, излиза на свобода и там се запознава с братчетата си: Чир, Пиук, Драги ми господине, Чику. После към тях се присъединяват Смрадоранката, У Фу, Мититаки и др. Те носят определени добродетели и слабости.

А сега да се запознаем с врабчетата:
Чир е най-малкото врабче и може да лети назад, много е забавен и обича да помага на другите.

Пиук е веселяк и обича да пише песни.

Драги ми господине е много капризен и обича да командва. Непрекъснато търси как да направи забележка на някого.

Чику е голям колекционер на ценности, яйца, перца, камъни. Пешеходеца, който си подсвирква с уста.

Краката му стърчат навън е любимец на всички заради веселия си нрав. Засмян до уши и извънредно дружелюбен.

Запетайчето е най-малкото врабче.

Дебелачко само яде и дебелее.

У Фу идвал от Китай и на китайски ще рече „юнашка фланелка“.

Мититаки има чичо богаташ в Птичата ривиера.

Цитати:

„Сега момчета, – каза баща ми, – вие се научихте да хвърчите, извинявайте, бях малко строг към вас, но наука без строгост не се постига!

Мама от своя страна разправя, че ако човек седне да се глези, той никога няма да се научи да хвърчи и да си изкарва сам прехраната.“

Споделено от Никола Русев