Александър Секулов: „Чета, следователно съществувам.“

217201_1975553026254_1072561_n

10550922_10206324052237944_6973343805708417868_n Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите”, ”Островът”, „Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища”; на книга с поезия „Карти и географии”, на сборник с есета „Високите каменни хълмове”; на пиесата „Няма ток за електрическия стол”.

Кога започна да четеш?

Откакто се помня. Чета, следователно съществувам.

Любимата ти детска книжка?

„Приключенията на Лукчо“, дори бях написал с молив на корицата „Няма повече да я чета!”.

Коя беше първата книга, която те впечатли?

„Вилервале в южното море”.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Имам настолни автори – Казандзакис, Кавафис, „Одисея”.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

„Алексис Зорбас“.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

На един дъх първия път и десетките след това – на пресекулки и секулки.

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

Няма.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

 „Човек без качества” на Музил, уви. Но няма да се откажа.

Колко книги си купуваш месечно?

Около 7-8, но получавам много от издателства и автори за литературния салон.

Споделяш ли книгите си с приятели?

 Страст ми е да препоръчвам книги.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

 Абсолютно не.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Казандзакис.

Твоето пожелание към четящите хора?

 Радвайте се с книгите.