„Екс орбита“ или да се отклоним от човешката същност

Да четеш Васил Георгиев е пир за сетивата. Той успява да обхване всичките и да ги опияни. Да те омагьоса и през това време да ти вкара хиляди мушички в главата, които да не те оставят на мира.

Започнах „Екс орбита” с огромни очаквания, признавам, защото всичко, което съм чела от Васото, винаги ме е впечатлявало. Е, той отново не ме разочарова, макар че ме хвана неподготвена, чисто жанрово. Нямаше как да не направя връзката с романа му „Апарат”, защото проблемите, които се засягат там са почти същите. И сякаш в „Апарат” Васил ни подготвяше за света, който ни описва в новия си роман.

Определят книгата като биопънк роман, иронична антиутопия. Да, тя е всичко това, но и още нещо. За мен това си е политически и социален роман, но представен през призмата на иронията. Чрез нереалистични случки, Васил ни описва идеално действителността, в която живеем.

Годината е 2097. Нали ви казах, че в тази книга действителността е такава, за каквато ни подготвя в „Апарат”? Ресурсите на земята са изчерпани, климатът е неблагоприятен, а България някак се е оказала климатичен оазис. Сякаш напук ние продължаваме да оцеляваме. И тук започват интересни случки, в които присъстват трансменталисти, бялото братство, мигранти и Всеобщият разум – разума на Единното същество. Присъстват и много фигури от близкото минало, които лесно се разпознават, но не са натрапващи се. Изобщо, Васил в тази си книга се е скрил доста дълбоко и ако в „Апарат” се усещаше неговата гледна точка, то тук е доста добре завоалирана. Е, поставил е кодове на доста места, но те не се виждат с просто око.

В книгата могат са открият много неща – световна конспирация, мистика и духовност, единство-творчество-красота, герои чешити от цял свят с най-разнообразни имена и характеристики. Дори и циганин си има, един от малкото останали християни. Образът на Лазар (циганина) ми беше един от най-интересните, защото той представя това малцинство в една по-друга светлина, различна от тази, в която сме свикнали да ги виждаме. Е, не съвсем. Всъщност нищо в този книга не е съвсем. 🙂

А главният герой. Е, главният герой не е много интелигентен, тарикат на дребно, но всъщност не е лош. Но за него няма да ви разказвам, вие сами си прочетете. 🙂

Някои определят романа като мрачен, без хепи енд. Аз не мога да се съглася съвсем. Може би хепи енд в общоприетия смисъл на думата няма, защото краят зависи от нас. Васил и в този роман засяга онези теми, които го вълнуват – екологични, социални, политически, културни. Но този път те са представени по-един доста по-недиректен начин. Този роман може да се чете от по-широка публика, макар да не съм сигурна, че ще се разбере от всички. Но дори и да не го разберат, поне със сигурност ще се забавляват, а това също е функция на литературата.

„Екс орбита” е роман, който се чете изключително бързо, защото е увлекателен, изпълнен с действия и дори на няколко пъти ми се налага насила да се „отлепям” от него, защото не исках да стигам до края му. Всъщност, той се чете бързо, но се осмисля дълго.