Живка Иванова: „…когато някоя книга ми хареса, веднага искам да я дам на други хора.”

IMG_1980Живка Иванова е родена в Стара Загора. Завършила е РЕГ “Максим Горки” в родния си град и английска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Преподавател е по английски език и преводач от/на английски и от руски.
Автор на книгата с поезия – “Вторникът е зелен” (2012) и на сборника лимърици – “99 лимърика с български привкус” (2015). Публикувани са нейни преводи на поезия: Владимир Висоцки, Роберт Рожденственски, Марсианските поети (UK) в сп. Факел, в-к Литературен вестник, сп. Море; собствена поезия и проза – във в-к КИЛ, сп. Море, алманах Бургас, сп. Но Поезия.
Носител е на Трета награда от конкурс за поезия “Паметта на водата”, гр. Бяла (2012), както и Награда на Кулски поетичен панаир “Йордан Йончев” (2014).

Кога започна да четеш?

Когато тръгнах на училище

Любимата ти детска книжка?

„Дивите лебеди“ на Андерсън /още си представям как цветята на малката Ида потропват, докато танцуват/; на децата си обичах да чета „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“на Ено Рауд, а покрай внуците обикнах „Гугулетата“ на Юлия Спиридонова-Юлка.

Коя беше първата книга, която те впечатли?

„Оцеола“ на Майн Рид. Беше в предтелевизионните времена и приключенията бяха само в книгите.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Не. Сменям ги.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

С „Крава и бреза“ на Хели Лаксонен – една такава шантава, цветна, използваща богатството на езика по най-невероятен начин.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Зависи от книгата – Павич, Яна Букова, Селин и Ромен Гари не могат да се изгълтат, ще ти приседнат. Те се четат бавно, с препрочитане на някои пасажи!

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

„Възвишение“ на Милен Русков. Не можех да предположа, че ще бъде изпъстрена с толкова неподправен хумор.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Да, за съжаление – „Пианистката“ на Нобеловия лауреат Елфриде Йелинек. Зациклих в мизантропията и реших, че не е редно да си причинявам това. Казват, обаче, че филмът по тази книга е добър.

Колко книги си купуваш месечно?

Не ги броя, а и гледам да ползвам електронния четец.

Споделяш ли книгите си с приятели?

Да, когато някоя книга ми хареса, веднага искам да я дам на други хора.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Не, ще продължат да съществуват паралелно

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Михаил Булгаков и Людмила Петрушевская – има нещо много привлекателно в стиловете им на писане и в третирането на езика. Булгаков има един разказ “Псалм“, който за мен е еманация на разказа въобще.

Твоето пожелание към четящите хора?

Благодаря им, че ги има: все пак съм се решила да премина на отсрещната страна.