Александър Шпатов: „По-показателно според мен е какво не четем”

12359897_10156327404600383_4131521523191869254_n Александър Шпатов е отличен с наградата “Южна пролет” (2005) за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015 година. Той е главният инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София и председател на Сдружение за градски читални. В края на 2015 излиза сборника му с разкази, който е ново, допълнено и изцяло преработено издание на първите три книги на Александър Шпатов, писани преди издаването на #НаЖивоОтСофия. Заглавието излиза точно 10 години след публикуването през 2005 г. на дебютния му сборник „Бележки под линия“ и също така включва истории от книгите „Разкази под линия“ (2008) и „Календар с разкази“ (2011). 33-те разказа в „Том 2.0” позволяват на читателите да вникнат още повече в света на автора, да преоткрият неговите градски герои и да проследят как фокусът на историите му се е развивал през годините.

Кога започна да четеш?

Преди да мога да си го спомня. За четене на картинки с ябълки, кучета и слончета става дума, разбира се.

Любимата ти детска книжка?

Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, комиксите за Астерикс и Обеликс, поредицата Боско с най-красивите илюстрации на света, „Приключенията на Лукчо”, стихчетата на Виктор Самуилов и още, и още…

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

По-показателно според мен е какво не четем. Никога не бих отворил селфхелп книга, бестселър трилър, нещо сензационно за прабългарите, диетите с тантрическия секс или нюейдж астрологията за дакели, хамстери и делфини.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Зависи от времето, с което разполагам, не от глада за четене. Гладът струва ми се е постоянен.

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

„Великият Гетсби”. Първата страница на няколко пъти тотално ме губеше, но от там нататък – историята е просто прекрасна. Ще спомена също и Хазарски речник“ на Милорад Павич – прочетох я и веднага след това я започнах от начало, наистина невероятна книга, силно препоръчвам!

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Имам доста пропуски по линия на дебелите класики, никак не обичам затормозващи и безсмислени описания. Довърших „Моби Дик” от инат и само, за да мога да кажа, че това е най-надценената книга, която някога ми е допадала.

Колко книги си купуваш месечно?

Покрай читАлнЯта и киндъла като че ли реших проблема с бюджета за литература, но разбира се – когато излезе хубава книга от български автор, гледам веднага да си я купя, за да го подкрепя.

Споделяш ли книгите си с приятели?

И още как! Пренесох голяма част от библиотеката ми директно по рафтовете на читАлнЯта.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Абсолютно излишен въпрос, важно е съдържанието, а не носителя.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Ще кажа по-скоро кои са ме вдъхновили да продължа да чета: първият сборник със съвременни разкази, който ми попадна беше на Деян Енев, даде ми го синът му, с когото седяхме на един чин в училище и веднага се зарибих. Първият съвременен български роман, който прочетох пък беше „Естествен роман”, още в изданието на фондация „Развитие“. (мисля, че схванах всичко едва от втория път, след година – вече в изданието на Жанет 45:)

Твоето пожелание към четящите хора?

Натиснете тук