„Електронната книга е удобство. Хартиената е ритуал.“

12524387_10209601265134961_8105115058980485769_nЙОРДАНКА /ДАНА/ БЕЛЕВА е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а по-късно и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз. Носител е на първи награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“ (2001) и „Ѝ“ (2012), и на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“ (2011) и „Ключове“ (2015).

 Кога започна да четеш?

Въображаемо много рано: тъй като знаех наизуст повечето книжки, които са ми чели на глас, разлиствах страниците и повтарях текста, дори демонстрирах пред гости как мога да чета. Със сигурност съм се научила да чета някъде към петгодишна. Отидох в първи клас уверена в знанията си, но се оказа че баба ме е учила да чета по метода на буквуването и ми трябваше време преди да спра да чета книгата като кънига, чина като чъинъ и буквара като бъукъваръ. Но пък системата на баба много ми помогна след време в часовете по старобългарски език.

Любимата ти детска книжка?

„Макс и Мориц”, „Приключенитя на Лукчо”, „Емил от Льонеберя” и „Два пищова и едно куцо магаре”.  Макар детските книги да са ми били най-разочароващите четива, понеже имам практически подход към прочетеното. Знам, че едно магаре като окуцее, ако не е старо, се превръща в суджуци. Имам и неуспешен опит да сляза през кладенеца към Долната земя. Тъй като детството ми е белязано с една особена идеология от тогавашните времена, може би единствено книгите за партизанчетата и  децата-герои имаха достоверността на времето – винаги можеше да привидиш в съседа враг и да го следиш докато се предаде , или да си измислиш друго приключение в полза на народа. Романтични времена!

Коя беше първата книга, която те впечатли?

„Без  дом” от Ектор Мало.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Нямам. Но някъде в мен  има скромна библиотека, направена изцяло от книги, към които обичам да се връщам.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

„Приказки от 1001 нощ” или „Токио:отменен” на Рана Дасгупта.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Когато усетя, че много я харесвам, започвам да чета по-бавно. J

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

„Български фолклор” в 12 тома.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Преди обичах да давам шанс на филмите и книгите, вярвах им,  че може би всеки момент ще тръгне както си трябва. Сигурно защото съм била по-млада.Обаче напоследък без притеснения зарязвам  и четиво, и прожекция. Времето ми е скъпо.

Колко книги си купуваш месечно?

Нямам месечна статистика. Набелязваме си заглавия с Иво и фалираме на всеки Панаир на книгата.

Споделяш ли книгите си с приятели?

Страх ме е, че няма да ми ги върнат, затова ги каня на гости да четат в мое присъствие.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Ако виртуалният секс измести натуралния, ако майчината милувка е възможна в дигитална  версия, вярвам. Електронната книга е удобство. Хартиената е ритуал.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Любимите. Тези, чиито книги ти се иска да си написал.

Твоето пожелание към четящите хора?

Да са здрави.