„…обикновено доминира убийствено повърхностното говорене за книгите .“

10364135_10204087139605269_4626439474129040240_nИВО РАФАИЛОВ е роден през 1977 г. в гр. Бургас. Завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“, работи като графичен дизайнер. Носител е на награди за поезия и фотография, сред които Национална награда „Памет“ (2013). Автор на стихосбирката „По пътя на покоя“ (1996) и „Изброими изкушения“ (2013).

 Кога започна да четеш?

Беше преди да тръгна на училище – 4-5 годишен. Майка ми ме научи. Преди това тя ми четеше.

Любимата ти детска книжка?

Постоянно четях един роман „Пепе, владетелят на ничия земя” – хулиганско-поучителна история. Не помня автора. Една книжка на Драган Тенев „Малки разкази за велики художници”. Не са точно детски, но ги четях в детските си години.

Коя беше първата книга, която те впечатли?

Фридолин” на Франц Каспар.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

Не, но има книги, които винаги успяват да ми върнат вкуса, ако усетя, че е позалинял.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

„Моби Дик”.

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

Изгълтвам я.

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

„Лолита”. Бях си обещал никога да не посягам към тази книга заради всичко, което се говори за нея и за да не развалям мнението си за Набоков, но така се случи, че един ден я видях в кашон за два лева и си спомних за обещанието чак към стотната страница. Което само ми потвърди, че обикновено доминира убийствено повърхностното говорене за книгите .

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Все повече. Може и да е симптом на порастването, но преди не можех да си представя, че е възможно да не стигна до края на която и да е книга.

Колко книги си купуваш месечно?

Зависи от бюджета.

Споделяш ли книгите си с приятели?

Само с такива, които пазят и връщат. Или пък искрено се радват.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Като някакъв вид книжен фетишист ще кажа не. Обаче фетишизмът не ми пречи да чета и електронни книги и да ги предпочитам, когато пътувам. Да поразширя ли малко отговора? Напоследък се позамислих за това как интернет и дигитализацията изобщо променат фигурата на писателя и разбирането ни за него. Занимавах се с едно томче на Филип Ларкин и почти половината от него беше заета с бележки, свързани с предишни варианти на стихотворенията и с писма на автора около тях. Замислих се как се случва това с авторите, пишещи сега директно на компютър – дали са достатъчно наясно, правейки промени, да използват Save as или дори, знаейки това, дали си правят труда или дали изобщо намират смисъл да го ползват. После въпросът с коренспонденцията – как ще се получава достъп до електронните пощи след смъртта. Самите електронни пощи са по-ограничени от който и да е архив. Всичко това свива полето, в което е възможно да познаваме авторите. Ограничава интимното ни, бавно общуване с тях. Като добавим и леснотата, с която се публикува и популяризира който и да е текст в мрежата, то вероятно някой ден разбирането за писането и за писателя ще доведе и до промяна във възприемането на книгите. Т.е. ще го променят още по-радикално, защото то вече е променено.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Първите, но те не са непременно най-любимите – Паунд, Уилямс, Къмингс.

Твоето пожелание към четящите хора?

Да си останат такива.