Едно вълшебство се случи при нас: Петя Кокудева била истинска!

 IMG_1580Ето така изглеждат разказвачите на приказки – често имат големи шапки, под които крият чудни истории, големи очила, за да виждат по-добре света отвъд познатото и големи усмивки, за да плашат всяко съмнение и страх.Така изглежда и Петя Кокудева – автор на три книжки с детски стихотворения.
Това казва за нея Златина Димитрова в статия за сайта webcafe.bg.

Срещата с нея на малчуганите от „Читалнята за деца“ към „Пътуващите книги на Стара Загора“ не само го потвърди, но  направи  и друго вълшебство – превърна го в истински, или казано на езика на големите – в реално съществуващ образ. Оказа се, че Петя Кокудева е едно широко усмихнато, пораснало дете, с което можеш да си поговориш, да се посмееш и да пуснеш своите нетърпеливи питанки във вълшебната й цветна кутийка. А един ден неочаквано да им намериш отговор в някое нейно стихотворение.

Днес малки и големи преживяхме два незабравими часа в “Държавата на животните“, където Мухата е държавен глава, Кучето – полицай и отговорник по пожарите, Хипопотамът – отговорник по водопроводните въпроси, Лисицата – телевизионен говорител, а Жирафът – председател на бънджи клуба. Тази държава, като всяка друга, си имаше закони и гражданите й никога, ама никога, не си позволяваха да ги нарушават: да не се изяждат едни други, да не си крадат храната, да не замърсяват гората, да не се карат (за бой пък няма да говорим!). Разбира се, че си имаха и права: когато двама спорят за нещо и не могат да си го поделят, го отстъпват на трети. Така никой няма да се сърди и дори ще има един щастливец!

С много добри емоции, усмивки, непринуденост и остроумни отговори бе изпълнена днешната ни среща с поетесата Петя Кокудева. След нея тя сподели, че срещите й с деца в Стара Загора са все такива интересни и незабравими. А малките ни читатели й подариха цветята и усмивките си, получиха автограф на своите „Питанки“, направиха си снимка за спомен и си взеха довиждане с мъничко тъга и много любов в сърцата към нашата Петя Кокудева и вълшебните й книжки с чудни илюстрации. С обещание да е до нови срещи!

Питанка в час по рисуване

Ти в облака виждаш лисица,
аз – духче, а тя пък – момиче.
Във всеки от детските скицници
на нещо различно прилича.

А облакът друга представа
за себе си може би има:
че от памук е направен,
че е особа значима…

Дали, ако мен нарисуват,
за всеки ще бъда различен?
Забавно не ти ли се струва
през чужди очи да надничаш?

Петя Кокудева