Ангел Игов: „Четенето с вкус дава много по-щедра наслада от простодушното препускане по страниците на поредната „уникална“ и „изключителна“ книга.“

12781959_10153809419356655_299703575_nАнгел Игов е български писател, литературен критик, преводач и културен журналист. Автор е на романите „Кратка повест за срама“ (2011) и „Кротките“ (2015) и на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, в. „Сега“, в. „Капитал Light“, сп. „Алтера“, сп. „Следва“ и др. „Кротките“ бе предстаена и пред старозагорска публика.

 Кога започна да четеш?

Научих се на четири години и на пет вече започнах да си отварям сам книжките, а много скоро – и дебелите книги без картинки от библиотеката вкъщи, които ме привличаха със странните се заглавия. Голяма еклектика падаше!

Любимата ти детска книжка?

Не обичам да посочвам една любима книга, при мен винаги са по много. На прима виста се сещам за приказките от „Хиляда и една нощ“, за „Шумът на върбите“ на Кенет Греъм, за „Пипи Дългото чорапче“, за приказките на Киплинг; но със сигурност детските книги, които съм препрочитал по много пъти, са доста повече.

Коя беше първата книга, която те впечатли?

Разбирам въпроса като насочващ извън детските книги, но ще остана още малко в детската възраст. Трябва да съм бил първи или втори клас, когато четох култовото издание „Древногръцки митове и легенди“, а след това за потрес на нашите изгълтах и значителна част от „Записките“ на Захари Стоянов. Това беше все още четене без достатъчно разбиране – но в подобно четене също има голяма наслада и достойнство, то покорява с непосредственото очарование от цялата странност на уж неподходящата за едно дете книга. Много неща в тези книги сигурно не съм разбрал, но те ме грабнаха тогава и така помогнаха на всички следващи книги, към които посегнах.

Имаш ли настолна книга? Коя е тя?

За съжаление в последните години не. Да препрочиташ една книга отново и отново – това е лукс, който бих искал някой ден отново да си позволявам. Засега последната книга, която в някакъв момент – на 13-14 години – действително ми е била настолна, е „Властелинът на пръстените“.

Казват, че сме това, което четем. Ако е така, с коя книга би се оприличил?

Аз съм толкова податлив на своите настроения… Със сигурност съм множество книги!

Когато някоя книга много ти хареса, изгълтваш ли я на един дъх или й се наслаждаваш на малки хапки?

По-скоро второто. Рядко чета наистина на един дъх. Струва ми се, че по този начин всъщност се лишавам от пълното удоволствие на прочита.

Книга, която е надминала първоначалните ти очаквания.

Това ми се случва често. Най-пресният пример е „Силата и славата“ на Греъм Грийн. В началото си казвах: какво ме интересува репресията на католическите свещеници в Мексико от 30-те години на ХХ-ти век? Но всъщност тази книга разкрива страхотни екзистенциални дълбини и поставя смазващи морални проблеми.

Има ли книга, която не си успял да дочетеш?

Има, но няма да си призная!

Колко книги си купуваш месечно?

В интерес на истината не са много, защото в качеството си на критик получавам повече книги, отколкото смогвам да прочета. А и все по-слабо е желанието ми да притежавам съответната книга, получава се все по-силно разминаване между творба и вещ.

Споделяш ли книгите си с приятели?

Понякога – да, но предпочитам да им подаря книга, която много ми е харесала, или пък да им препоръчам да си я купят. Все пак книгоиздаването има нужда от хора, които купуват книги.

Вярваш ли, че електронната книга ще „убие“ хартиената?

Честно казано, не съм убеден, че това е от такова огромно значение. Аз чета с еднакво удоволствие както електронни, така и хартиени книги. Възможността да побереш много книги в четеца си е голямо предимство. А от друга страна има специални, луксозни издания или детски книги, при които самото книжно тяло е действително важно. Този тип издания не са заплашени от навлизането на електронните книги.

Кои писатели са те вдъхновили да започнеш да пишеш?

Връщам се към годините, в които съм започвал с опитите си да пиша проза и писателите, които са ме впечатлявали тогава. Пак ще се получи доста еклектична компания: да кажем Достоевски, Кафка, Маркес, Хайнрих Бьол… и Робърт Шекли.

Твоето пожелание към четящите хора?

Да четат с вкус и взискателност, каквото и да им баят врачките на пиара. Четенето с вкус дава много по-щедра наслада от простодушното препускане по страниците на поредната „уникална“ и „изключителна“ книга.