„Боинг-747“ – един изумителен полет

1966669_10201637584485997_1412542043_nЗапочнах „Боинг-747“  на Виктор Дяков (Издателство Ерго) с големи очаквания, защото прочетох какво е написал Деян Енев за нея, а аз страшно много го уважавам като писател и критик. Но книгата надмина очакванията ми.

Да, тя наистина разглежда емигрантския живот на „лирическия герой“ в Канада, тя често те кара да се смее, а много пъти това става и през сълзи, заради абсурдностите, които изскачат от всяка страница. Но тази книга има много дълбоки послания или поне аз открих такива за себе си.

Има повтаряемости на ситуации и усещания, които не могат да не те накарат да се замислиш. Виктор Дяков често пъти спряга фразата „не съм тук, но и там не съм“, „вече не съм тук, но и не съм още там“. Тръсенето на себе си е нещо, което всеки от нас прави, но Виктор прелита хиляди километри заради това, „забърква“ хиляди каши, среща стотици хора… Дали разбира кой е и защо е? Предполагам, че да. Може би и затова все пак се прибира в България. А може още да се търси. По-важното е, че книгата поставя този проблем и пред нас и ние няма как да не си зададем същите въпроси.

Романът, макар и обемен, се чета на един дъх. Често, докато го четях, правих паралел с „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс. Също като него е изпълнен с действия, не те оставя да си поемеш дъх, среща те с много образи. Но образите на Виктор Дяков, са изключително дълбоки и добре описани, дори и онези, с който ни среща само за миг. Абсолютно реалистични и човешки, без ненужна хипербола или геройство. Някои от тях ти стават симпатични, към други си резервиран, но никой не ти остава безразличен.

Виктор Дяков не е писател или поне не е бил такъв досега. „Боинг-747“ е неговият дебютен роман. Но докато го четеш, разбираш, че Виктор е сериозен читател, защото има препратки към много класици, но те не стоят като кръпка, а сякаш са логично вплетена нишка в повествованието.

Деян Енев казва, че романът „може да се разглежда и като наръчник за оцеляване, и като енциклопедия на емигрантстата участ, но и като своеобразен поетичен дневник за пътя на младостта към старостта“. Но книгата може да се разглежда и като енциклопедия на човешката душа. Дяков ни среща с много и различни образи, чиято съдба разгръща толкова пълно, макар понякога дори само в поняколко изречения. Сблъсква ни с терзанията, които всеки от тях има и в които често откриваме и своите лични.

Романът завършва оптимистично. Не само, защото „лирическият герой“ се прибира в България, а защото отправя послание и към самите читатели. А именно: „Възлагам много големи надежди на тези, от вас, които могат да летят, че ще летят без приземяване и ще бъдат един изумителен „Боинг-747“.

Така че – летете!

Автор: Олга Клисурова