Несънувано тълкуване на съня ни като пътници със „стрелата на времето”

bfygjtn

жщжкЛюбчо Иванов – журналист, поет и писател за книгата на Владимир Левчев „Точно време“:  

Според неточната ми навярно сметка, „Точно време” трябва да е 19-тата книга, направила опит да притисне между нежните си корици ефирно промъкващата се в пространството и човешкото ни съзнание последователна, некреслива и трагична, но правдива свободолюбива мисъл на Владимир Левчев.

Въпреки, че поетичната му книга „Точно време” е съвсем нова, тя вече има и своята публична история, след нейните представяния в София, Пловдив…, а днес продължава обогатяването ѝ и с представянето в Стара Загора. Появиха се и първите литературни критически бележки, поведени от мислите „Няколко думи след първия прочит” на проф. Михаил Неделчев. Те ни съсредоточават вниманието върху това, че „Точно време” е концептуална книга и че стиховете в нея са пронизани от мотива за съня, за неясния, множествения субект на сънувания, какъвто е водил вече поетът при създаването на предишни негови поетични и прозаични произведения. Но въпреки това, казва Михаил Неделчев в бележката си публикувана след стиховете в „Точно време”, – стихотворенията в книгата са радикално нови, различни, в сравнение с поетиката на творбите от предишните стихотворения на поета.

Ние нямаме основание да не приемем както неговото заключение, така и това на Катя Аанасова, появило се в интернет, която обобщава своя анализ с думите: „Точно време” е респектираща книга. Със своята концептуалност и дълбочина. Поетически сложна,  структурно многообразна, с променящи се лирически говорители, с променящи се и свободно разполагащи се времена и места. Книга, която е поредното доказателство, че дори и в днешните „равни” и предвидими времена, времена, които някак предполагат проза, поезията живее. И живее така истински.

Но аз няма да продължа разсъжденията си за книгата в тази посока, казаното възприемам като вече казано. При това точно и изящно, достойно за поезията на Владимир Левчев, която както казва за нея Уйлям Меридит: … притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му… Откровения мрачни, и същевременно красиви.

Ще се опитвам да използвам удоволствието от избора и предоставената ми възможност да споделя за „Точно време” на Владимир Левчев, използвайки неговата алегория за преходността и безвъзвратния полет на мига, за въздействието на книгата върху мен, един от многобройните настоящи и бъдещи читатели. Защото докато споделям предоставения ми миг от съдбата, той вече ще е „Паметник на един миг” по Владимир Левчев.

Когато многократно и внимателно четох тази нощ „Точно време”, по съвета на Михаил Неделчев, в съзнанието ми неволно изплува и един друг съвет, получен някога от книгата „Промени мислите си, промени живота си. Мъдростта на Дао в действие” на Уейн Дайър. След като той изследвал стотици преводи на „Дао дъ дзин”, написал 81 отделни есета за прилагане на древната мъдрост на Лао-Дзъ в живота на съвременния човек. В продължение на цяла година Уейн Дайър чел, тълкувал и медитирал върху посланията на Лао-Дзъ, прилагал ги е всекидневно и накрая е написал тези есета, усещайки, че притежават силата да променят мислите и живота на човека.

Ще ми трябва много време да обмисля навярно онова откровение, което нямам време да не кажа сега в съня на отиващия си миг на днешния ни разговор: Поезията в „Точно време” на Владимир Левчев, е точно такъв случай, който те подтиква необяснимо как, може би с виталността на сънната си медитираща терапия, към промяна, към свобода, не само да помислиш, а да изречеш по нов начин своята трагична обреченост в този живот, наречен за кратко сън.

И за да бъде възможно едно несънувано тълкуване на сънищата в „Точно време”, прозирам, че интуитивно информирано Владимир Левчев се лута целенасочено в себе си и ни кара ненатрапчиво с желязната хватка на съня и ние да го направим, разглеждайки нашето общо множество от лутащи се душѝ като пътници със „стрелата на времето”.

Припомням, че понятието „стрела на времето” има изключително важно значение за теоретичния анализ на общественото развитие. Известно е, че в класическата физика няма разлика между миналото и бъдещето. Детерминистичните закони са еднакви и за едното, и за другото. И в миналото, и днес земното притегляне е едно и също. Но през последните десетилетия се роди нова наука – синергетиката, физика на неравновесните процеси. В необратимите процеси съществуването на „стрелата на времето” е очевидно, твърдят и теоретиците на съвременното информационно общество. Така описанието на окръжаващия ни свят става невъзможно без конструктивната роля на времето, което е факт, обогатен от оригиналния специфичен поетичен подход към него от Владимир Левчев в „Точно време”.

 Необратимостта играе съществена конструктивна роля – пишат Пригожин и Стенгерс. – Невъзможно е да си представим живота на света лишен от взаимовръзките, създавани от необратимите процеси. Следователно да се твърди, че „стрелата на времето” „е само феноменология”… от научна гледна точка е абсурдно. Ние сме деца на „стрелата на времето”, на еволюцията, но съвсем не сме нейни създатели. Бъдещето при стрелата на времето престава да бъде предопределено. Човекът отговаря и за стрелата на времето, и за прехода от квантовата „потенциалност” към квантовата „актуалност”, т.е. за всичките особености, свързани със ставането на нещата и с протичащите събития. Нарушаването на вътрешните връзки, на вътрешната взаимозависимост и взаимофункционалност прави системата хаотична, колеблива. За да продължи нейната еволюция по посока на „стрелата на времето”, колебливостта я принуждава да избере една от различните възможности и да се въплъти в ново състояние. Бъдещето не е дадено веднъж завинаги – то зависи от творящото човечество, от предизвикваните от него промени и събития.

Разбира се, говорейки за посланията в поезията на Владимир Левчев в „Точно време” в тази неочаквана за мнозина, а може би дори и за него в някаква степен, посока, трябва да подчертаем, онова което споделя науката, че изучаването на природата и на обществото са два принципно различни клона на науката. Но при цялата специфика на обществения живот, който по своето същество е плетеница от съзнателни действия, ако приложим принципа на неопределеността и в обществените системи, това означава, че различните хора в обществото и различните общества действат различно. Обстоятелствата имат определящо значение, но съществено е и значението на субекта. Въпросът за обществения, политическия и личния избор придобива ключово значение. Не законът, предопределеността, а хората правят бъдещето. Затова техният вътрешен мир, техните тегоби, вълнения и търсения, имат огромно значение, особено ако човек е въвлечен във техния водовъртеж по един оригинален начин, каквато е безспорно сънната Владимир-Левчева метода.

И накрая, мнозина вече нарекоха „Точно време” „християнска книга”, аз определено бих допълнил това определение като „книга на общочовешката вяра в Бога”. Най-малкото защото религиите и вярата не са съвсем тъждествени неща. При виртуозното използване в „Портрети” на библейски известните имена и на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан има нещо, което не бива да се отмине незабелязано. И въпреки, че и в четирите лирически портрета, озаглавени с тези библейски имена, финалите да са трагични, можем лесно да забележим, че от четиримата, любимец на Владимир Левчев е Йоан, който „изричаше и сътворяваше” и забележете, е ”… единствен светъл лъч през призмата на Сътворението…”.

Случайно ли е това? Случайно е може би, това, че в книгата „Точно време” имаме заглавие „Дванайсет” и книгата на Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан” е съставена от 12 лекции, изнесени от него пред студенти през м. май 1908 г. в Хамбург.

В тях много ясно е формулирана съвременното църковно „забвение” на най-авторитетното през древността Евангелие на Йоан и изтласкването напред на трите „съгласувани” евангелиета на Матей, Марко и Лука. Но въпреки, че и това е друга тема, то в някаква степен все пак е илюстрация, че пресъздадените Владимир-Левчеви общочовешки теми са много дълбоки води, в които не бива да нагазваме с набързо свързани от греди-клишета салове. Нека засега го четем, тълкуваме на сън и пишем искрено и предпазливо. Като не забравяме, че всички заедно сме пътници на „стрелата на времето” и независимо в коя класа пътуваме, всички ще стигнем и ще слезем на една и съща гара, ползвайки „указателя” към Владимир-Левчевия „Паметник на един миг”:

… И като закъснял турист аз нямам време

Да разгледам всички паметници.

Тичам към следващия, и следващия, и следващия…

Но вече съм ги забравил,

когато стигам гарата.

 

Обмислях, след тези мои думи за „Точно време” на Владимир Левчев, какво да му подаря за спомен от срещата ни и идването му в Стара Загора. Някой тези дни, коментирайки новата му книга беше написал, че темата за времето е като че ли недостатъчно използван терен от българската поезия. Та за това ще ми разрешите пред вас, да му посветя едно старо мое публикувано стихотворение, дочакало тоя ден и това посвещение:

 

 

СЪВЪРШЕНСТВО

На Владимир Левчев

 

Пясъчен или механичен,

с махало или камбана,

ти символ си титаничен

на движението и безкрая.

 

Атомен, електронен, световен,

цифров или със стрелки,

ти инструмент си удобен,

но не винаги хронометър, нали?

 

Безсънието ти неуморно замерва

на времето забързано галопа.

Но страх човек го обзема,

запълзи ли към края на живота.

 

Тогава вече е без значение

колко точно отмерваш времето.

Дали за това прецизно дебнеш

на атомите силно лъчението,

 

преминаването на електрони

от едно ниво в друго при цезия?

Дали допускаш нищожна грешка –

секунда на три милиона години…

 

Или се изхитряваш да се развалиш,

та времето със стрелки да спреш.

Все тая! Не забравяй, приятелю,

будилник звънлив или пеещ –

 

Ти си като мен – материя смъртна.

Само че по-съвършен съм от теб –

след повреда и с двамата свършва,

но аз оставям душа – да цъка и бърза.

15 януари 2015 г.

Стара Загора

12570917_10208546825133169_665741426_n 12540216_10208546825613181_1504147162_n